И дядо ти ли говореше английски?

Вземам повод от един коментар под мое видео в YouTube, преведено на английски.

Жената явно не беше видяла, че отделно съм качила всичките си видеа на чист български език! Български заглавия, български описания, че даже и субтитри вече им пиша. Пак на български.

Като своеобразно извинение, по-късно коментарът беше изтрит.

Ех, тези социални мрежи! Как ни развързват езиците!

„Сложете маска на човека и ще ви каже цялата истина“ – беше казал някой. Правим си анонимни профили, пишем анонимни постове, заядливи коментари… Стана ни лесно да се изразяваме.

На не много чист български.. или пък на чист български с мръсни думи.

В този поток на мисли…

Поток! Какъв ти поток, то не е поток, а река, не река, а лавина! Препускат, отлитат, едва улавям някоя и друга, а колко често в ръката ми остава само опашката на някоя отскубнала се мисъл! Като на уплашен гълъб. Знаете ли, че не само гущерите си „оставят опашките“? веднъж имах неблагоразумието да се опитам да хвана гълъб за опашката. Горкото животно си остана без нея. А аз си останах без гълъб.

Та и с мислите така. Оставят ми по някоя опашка и си отлитат. Пък аз после да се чудя на тази опашка какво е било закачено! Обаче, не смятам да се чудя дълго – не е като да съм останала само на опашки. Долитат нови и нови думи, ята, рояци!

Аз да се върна на потока си.

С тоя фейсбук така и не можахме да завържем приятелство. Той все ми изпраща покани, аз все го гледам накриво. Ми те едни покани… покани да се изкажа искрено. Зад прикритието на екрана. Не е като да не съм пробвала. Обаче достатъчно много пъти останах неразбрана. Всеки пречупва думите през собствения си мироглед и знаете ли… знаете, ама аз пак ще си го кажа – ами думите се пречупват. Пречупват се и си стоят така – пречупени. И в мен нещо се пречупва. За пореден път.

Сега фейсбук ми предлага друг подход. Подход тип „Бамби“. По-точно зайката от „Бамби“, която учеше малките си, че ако не можеш да кажеш нещо хубаво, е по-добре да не казваш нищо. Изкушението, да ви кажа, е голямо. Изкушението да говориш само хубави неща де,  вие да не си помислихте друго!

Сладка работа – казваш нещо „хубаво“ и всичко е наред. Всички ти се радват, всички те обичкат. И така става сравнително лесно. „Сравнително“, понеже не на всеки му е еднакво лесно да се обезличава.

И така, аз много му мълча на тоя фейсбук! Даже и не го поглеждам много-много. Поне със сигурност не толкова, колкото му се иска на него!

Та, за какво щях да пиша? Аа, за дядо. Ами не, дядо ми не говореше английски.

Дядо говореше езика на животните.