26 Февруари, 3 Март 2022 - В очакване на пролетта

февруари 19, 2022

26 Февруари, 3 Март 2022 - В очакване на пролетта

Въздъх!

Тук съм.

Полужива.

Или полумъртва, зависи от настроението :D

Малко се претоварих на работа... оказах се най-здравата даскалка и ме скъсаха от заместване :(

Цяла зима в Пловдив се усеща като пролет, дърветата цъфнаха средата на февруари, а сега вече зимата наистина дойде. Заваля сняг, на Руен даже натрупа.

Ще го изтърпим някак този месец март (спестявам ви всички лоши неща, които мисля за него) и като дойде наистина пролетта, като разцъфти моя пущинак – те тогаз вече ще ми се отпусне душицата. (Надявам се..)

Засега малки радости, които някак не успяват да ми „държат влага” от ходене до ходене :(

Кукурякът, който спонтанно забърсах от пазара посред зима, цъфтя малко и кратко. Сигурно е нормално докато не се е аклиматизирал. Така че някак не го броя и бих казала, че първенци при мен са бабините кокичета.

Опаа, обърках: тази година първи ме зарадваха кокиченцата, които ми изпрати Либра (от форума) две лета назад. Миналата година пуснаха само разузнавателна перушина (демек листа), а тази се престрашиха и да цъфтят:

Тази рѐдичка редѝчка (горе), очаквам с годините да се сгъсти както направи тази (долу):

Тези, вторите, са ми от село – наследство от баба. Изключително едри и много бързо множащи се. Измерих дължината на белите листенца – около 3,2/3,3 см. А по връхчетата им има едва забележими блееедички зелени точици, които щяха много да ме радват, ако се виждаха поне мъничко без да се взираш специално.

Тук една напориста луковичка е пуснала два цвята:

Има разлика между това когато една луковица се дели и малките около нея цъфтят и, когато от една луковица излизат два цветоноса едновременно. Първото е нормално, а второто – изключение. Разпознават се по това, че когато цветоносът е на бебе-луковичка, той си има отделна двойка листенца, докато на тази снимка ясно се вижда, че има само две листа, т. е. двата цвята излизат от една луковица. (Голяма работа!)

Наред с кокичетата, да се ненадява човек, цъфна и първият нарцис – Julia Jane:

Тук в цял ръст барабар с делвата и пазителката Топча :)

Дребен и нежен, би се комбинирал чудесно с белите камбанки на кокичетата. Дано му хареса при мен и се размножи!

От минзухарчовците първи даде заявка Оранжевелко:

Creme Beauty и Romance (кремави на цвят) също вече са с пъпчици и май ще провалят надеждите ми да ги комбинирам със сини/лилави :(

Ем каквото, такова! (Хазяйката ми казваше „каквото е, това е”, а баба ми от село: „кот, такоз” :D)

* * *

Следва буболечковият раздел:

Вниманието ми беше привлечено от тези новоиздълбани дупки големи колкото да може любопитният човек да си пъхне показалеца, ако няма против да напипа техният създател и обитател..

Аз не мога да се лиша от удоволствието да разконспирирам кой е новият ми съквартирант, но пък имам против да го напипвам, затова внимателно разрових в очакване на най-лошото – бърлогата да се окаже собственост на вълчи паяк. Нали съм си инсектофоб-мазохист обаче, не се сетих да взема някакъв инструмент да я свърша тази работа, а го направих с голи ръце!

Оказа се, че обезпокоих един син красавец, който изобщо не ми е ясно защо се е активирал насред зима:

Все пак явно е решил да продължи летаргичния си сън в нова дупка, затова, след като безцеремонно го изрових и наснимах докато той флегматично размахваше недоволни лапи, му метнах обратно една шепа пръст и го оставих да се радва на новото си леговище.

Докато съм на тема пъхане в дупки, да покажа на какво е готова една плашлива котка, за да се добере до малкото дъждовна вода, насъбрала се в килнатата делва:

Не се сетих да заснема клип как панически се измъква обратно и хуква от звука на моите стъпки, но се гордея с уловения момент, макар да не личи ужасът на уплашеното животно:

* * *

Общо взето това са градинарските ми преживелици по това време на годината.

Иначе си имам дребни радости и в градския живот.

Например свежата зеленина на доматения разсад от перваза на прозореца в спалнята, който вече е пресаден в по-големи кофички и ще ми липсва много.

Или идиотщината да наблюдаваш колко вода могат да поемат няколко трохи тераует, сложени в бурканче и да снимаш желираната пихтия в контражур, понеже, видиш ли, на 46 все още пазиш детското в себе си..

А гледката от 8-мия етаж определено ще ми липсва ако някога си имам къща с двор!

Въпреки градския пейзаж на преден план, Балканът се вижда толкова близо и ясно понякога, колкото моята оскъдна фотографска техника не може да предаде, а зимните превъплъщения на планината и небето могат да бъдат потресаващо блестящи и драматични. Понякога заснежените била са кристално ясни и облени от слънчевата светлина, за която, незнайно как, тежките облаци са направили специален проход. Тези осветени участъци сияят до степен да приличат на някаква свещена обител, при това изглеждат някак по-близо от останалата планинска маса, сякаш се гледат през лупа.

Е, всички тези неща, както казах, не е възможно да бъдат уловени и предадени фотографски, затова ги оставям на вашето обилно въображение, а от моя страна една бегла обща картина: