31 Декември 2021 г.

 

Очаквах с нетърпение тази дата, за да отбележа годишнина от започването на блога, а и да поставя едно ново начало.

Първоначалната ми идея (за блога) беше да опиша последователно всички събития до настоящия момент (разбира се, само тези, свързани с цветята, времето и вятъра), и да продължа да публикувам актуалните. Само че се оказа, че имам повече за разказване, отколкото очаквах. Не успях да наваксам за една година и не смятам повече да отлагам: започвам да пиша за настоящето паралелно с наваксването на миналото.

Освен това, забелязах че тук-таме са ми изчезнали снимки, дори и една цяла публикация… Това е много странно и неочаквано явление за мен и мисля по въпроса да преместя блога в друга платформа или да си направя собствен… как се нарича? Домейн?

Докато „очаквах с нетърпение”, предварително написах това, което искам да публикувам на този ден, за да съм сигурна, че ще успея:

 

26.12.2021.

Ето това съм си пожелала преди година, когато написах и първата публикация в блога:

Ако искам нещо различно тази година, то е да тичам по-малко вътрешно и повече външно. То е да продължа да вървя в посоката, която съм поела, когато не намирам смисъл в това. Когато съм изморена. Когато си мисля, че ще поспра само за малко, а после се появяват  хиляди причини да не продължа и поредното начало става поредния край. Незавършен при това!

Пожелавам си една година пълна с довършени неща! Започнати преди, започнати и сега, но довършени!

Искам в края на следващата година да прочета това и равносметката да е поне „с повечето успях!”

Е, отново е време за равносметка.

И, ако трябва да измервам постигнатото през годината с предварителните си намерения, то оценката няма да е много отлична…

Но, като „върна лентата”, мисля че имам много причини да съм доволна! И, колкото и да не го очаквах, точно блогът изключително много ми помага да го осъзная! Макар да не успях „да се настигна” в своите разкази, мисля че стигнах достатъчно далеч и записването на толкова много предишни и нови преживявания ги прави да изглеждат още по-дълбоки, живи и незабравими. Не, не да изглеждат, а да бъдат.

Като че ли колкото по-преситен е човек от хубави преживявания, толкова по-малко от тях помни и не осъзнава през колко много е преминал и колко много е преминало през него.

Като гледам, миналата година съм обобщила цѐлите си до две: да тичам по-малко вътрешно и повече външно и да довършвам започнатото. (Дефинирай „по-малко” и „повече” :D)

Искам в края на следващата година да прочета това и равносметката да е поне „с повечето успях!”

Е, на базата „по-малко” и „повече”, може би ще трябва да кажа да, успях.

Ама не съвсем..

Е добре де, с някои успях!

Не знам дали са „повечето”, но ми се струват достатъчно. Пък и направих други, непланирани, и годината ми беше пълна с малки лични постижения. И сега пред мен стои една цяла нова година. И даже, надявам се, не само една :)

Продължавам да започвам и да довършвам. Особено да започвам :D

Благодаря на Бог за здравето, за семейството, за цветята и за хубавото време! :) Надявам се вятъра да ме отвява на все по-хубави места и да продължавам да виждам нови красиви хоризонти.

А сега ставам, че се зазорява, а аз трябва да отивам да садя лалета :D

 * * *

Моля тези, които ме познават лично, да не споменават името ми в коментарите!

Благодаря!