Пролет 2020 – много буби, много нещо!

Няма как, трябва да им отдам дължимото внимание! Все пак, освен че някои от тях ми ядат цветята, те ме забавляват и са един допълнителен повод да захвърля поне за малко мотиките и лопатите. От здравословна гледна точка, не за друго.

Беше си зор да изровя и заделя снимките, още по-голям пък – да им намаля размера. Бая време изгубих, ама аз все си мисля, че не съм го баш изгубила. Понякога се впускам в дълбоки философски размисли за смисъла на нещата и особено за някои мои конкретни действия, но до разумно обяснение не съм достигнала (или просто не ми изнася), та карам на интуиция. Жена, ко да прайш!

За мен има смисъл.

Освен това, изпитвам някакво подсъзнателно уважение към всеки, който обича лалетата ;)

Любов, любов, ама мнооого любов, да знаете!

Само да не паднеш в чашката на лалето, че излизането е много зор!

Особено ако си по-тромавичък…

А малък-паяк стои отстрани и се прави че го няма.

Най-безопасно е да си висиш отвън!

Тези тук са от пътниците без билет до Пловдив. Като сложа лалетата във вази и започват да надничат дали са пристигнали.

Започнах с лалетата, за да направя връзка с предишната публикация, обаче тази Баба Мравка трябваше да е първа. Тя ме изненада още през февруари. Не предполагах, че щъкат и през зимата.

А на вилата мравки да искаш… като резерват за мравки съм – ненадминато биоразнообразие. Нагледах се на цветове и размери! Мравуняк до мравуняк! Под всяко камъче, на всяка педя. Тагетисът ги облъсквал – трънки! Наръсих едно обилно количество семена, покрих с много фин слой пръст и на другата седмица от тях нямаше и помен. До едно!

Само че не е толкова важна Баба Мравка, колкото си мисли. Ценността ѝ се крие в това, че на дупето си носи моето отражение! :D

Та, това е снимка-автопортрет, да знаете!

Тази богомолчица е най-дребната богомолка и първата от този вид, която съм виждала. Май даже е първата, която съм хващала…

Носех кофа с вода за поливане, когато забелязах, че на дръжката ѝ се е закачила някаква сламчица. Бутнах я да падне, а тя цопна (това изобщо не е точна дума), във водата и започна да плува! Поне се опитваше, може би това ѝ е бил първият урок. Загледах се в това странно явление и така я открих.

После кофата беше зарязана, поливането – също, а бедната плувкиня – подложена на обстойна фотосесия. Аз пък, по време на тази фотосесия бях подложена на набезите на Килимка – шарената котка, която само да ме види да клякам и се мятка на гърба ми.

Съжалявам само, че техниката ми е толкова несъвършена!

Да се върнем пак към запролетяването и излизането на двойки по любов…

Най-много се радвам на пеперуденото разнообразие! Виждала съм там поне 10 вида пеперуди, а кой знае колко още не съм…

  

    

Е, явно 2020 не е била най-пеперудената година.

Като съм се отворила на хубави насекоми, да наредя тук и работните пчелички и други смучещи, които не нараняват цветята:

Това не го знам какво е и в коя категория да го метна, затова го слагам тук. Всъщност, знам – категория любопитни. Това са онези насекоми, които ме изследват също толкова обстойно, колкото и аз тях. Добре че не вадят камери да ме снимат! :D

Други пък, имат фобия от камери, като мен. Тази синя бубичка, не по-голяма от лещено зрънце, отнесе такава фотосесия, че албум мога да издам. Заглавията ще са от рода „Буба под листо“, „Буба под две листа“… естествено, на зрителите ще се налага да си я представят, ама то нали сега така е модерно… Олеле, къде нагазих! Самопрекъсвам се и се връщам към буболечките.

Направо се гордея, че ѝ направих един портрет и половина!

Тези тук, трябваше да са в категория зяпачи, ама са по-известни като „гризачи“. Вие сигурно имате други представи за гризачи, ама това е само защото си нямате градина със… скакалци!

Поправям се: не просто „гризачи“, а гризачи-зяпачи-позьори! Ама как позират само!

И с възрастта се разхубавяват още повече ...също като хората ;)

Пък как гризат… 

Тез и те:

Това, последното, не го знам точно в каква категория е, ама накрая цветята ми са в този вид:

Царството на паяците и то си има богато представителство на моя територия, ама за 2020-та само тези:

Този го слагам тук, че нямам достатъчно материал за отделна публикация, посветена на клас влечуги, и слава Богу!

И, сега нещо мнооого специално.

Копая си аз, а малкия се извиква: „Мамо, мамо, ела да видиш един бръмбар, който прилича на мишка!“

Брях!!! Вие такова чудо виждали ли сте? Богатото ми въображение не успя да се справи в рамките на двете секунди, в които тесличката беше захвърлена и мама се телепортира да види това чудо на природата.

Малкият клекнал и побутва със сламка един черен бръмбар с оранжево по края. Гледам, гледам, викам „Това ли е? Че как ти прилича на мишка?!“

А той: „Е как, имаме същата мишка на компютъра!“

* * *

Моля тези, които ме познават лично, да не споменават името ми в коментарите!

Благодаря!