Пролет 2020 – много снимки, много нещо!

Пролетта на 2020 г. за първи път имах по-смислени комбинации от лалета, допълнени с иглики, анемоне, флокс и ириси. Игликите не оцеляха, по-голямата част от анемонето – също. Но сега нма да пиша подробно, за да не ви отегча.

Тогава си мислех, че съм купила безумно много луковици и не предполагах, че с годините напред ще се умножат многократно. (Не смо вегетативно…)

Повтарям и няколкото снимки от предходната публикация, за да са ми събрани на едно място.

Тази снимка (долу) е от по-раншните, ама просто нямам сили вече да ги редя и броя. По-скоро нямам време. Изостанах страшно много и гледам да наваксам с по-важните неща.

Като похапнат котараните, се натъркалват наоколо и се ближат.

Тук, на преден план черно-бяло-жълтата ми комбинация, която първата година почти ми се получи, тъй като имаше един кратък период на застъпване на цъфтежа, но следващата година жълтурковците се жълтееха самотни, после белите може и да са им хванали последните дни, ама когато цъфнаха и черните лалета, само се оглеждаха и се чудеха къде са им другарчетата.

Някои снимки са доста сходни, но не мога да избера само една :)

Когато съм зарязала кофи, мотики и лопати и съм хукнала да снимам.

Не си падам по червено и „огнени“ комбинации, ама какво да правя със скъпите „бабини златни“ („бабешките“ червени лалета), а и не мога да отрека, че греят в градината и създават много насторение!

Ако можеше да имам повече пространство между различните комбинации, щеше да е добре, ама пък и общата шарения си има своя чар, особено след дългата сива зима.

Van Eijk и Daydream (така се наричат сортовете) са с малко по-меки тонове, особено на прецъфтяване:

И на сдрачаване:

Когато е ветровито, облаците стават доста динамични. Скупчват се и се разпиляват.

А после и завалява. Първо в низината, после и горе, ама не така бурно, само леко, колкото да ороси лалетата и да станат още по-красиви.

Аз обаче си имам работа и по време на дъжд – първи копки на водомерната-шахта-произведение-на-изкуството.

И след дъжда:

Blushing Lady е удивително лале с нестандартно висок ръст!

И нарцисите си ги бива:

И къдравите лалета-папагали:

Някои даже си имат много специални портретни снимки:

Огненото Dordogne:

Queen of Night – мутант с 10 венчелистчета :)

Още един мутант, само че със 7 – Bleu Aimable:

Нежното Daydream:

И страстната червенокоска Pacific Pearl:

Purple Dream пък получи специална обработка

French Blend Rose, или казано по нашенскому „френски лалета в розовата гама“, е микс от 5 сорта, кой от кой по-интересни, а събрани заедно са неотразима комбинация! За съжаление техниката е неспособна да предаде нюансите на огнените розово-цикламено-оранжево-червени цветове. Тези лалета буквално изгарят погледа!

Светлината вечер умее да бъде магическа! В далечината белее цъфнал Ясен, а на една дива орхидея ѝ скимнало да поникне точно в средата на отесаната ми пътечка, та се налагаше постоянно да се прескачаме с нея. По-точно аз я прескачах, тя мен – не.

А съвсем на здрачаване някой се прошмугваше в храсталака прекалено шумно за котка… Мечка страх, мен не страх, наврях се в шубраците да проверя кой обезпокоява вечерния покой. Ежко-Бежко, който изобщо не знам защо е наречен Бежко, при положение че изобщо не му минава през акъла да бяга, а игличките по челцето му предпазливо се свеждат надолу в готовност всеки момент да се свие на топка. Застива така и ме оглежда, всъщност, оглеждаме се взаимно, даже се снимаме. По-точно аз снимам него, той мене – не. И решавам да не го безпокоя повече. Бавно се отдалечавам на заден.

* * *

Моля тези, които ме познават лично, да не споменават името ми в коментарите!

Благодаря!