21 март 2020 – Извънредно положение

Така щастливо и закачливо започна новият сезон, през който очаквах за-първи-път-малко-по-обмислената-ми-композиция от лалета да изпълни пролетта с неповторими цветни вълнения, когато изведнъж… обявиха извънредно положение и забраниха излизането от градовете!

Не знам дали ще мога да опиша какъв шок беше това за мен!

Всъщност, извънредното положение беше обявено точно в деня, в който Люб ми беше на гости, а затварянето на градовете се случи седмица по-късно – на 21-ви март, събота, когато аз, разбира се, отново възнамерявах да посетя „градината” (Всяка пролет моят пущинак бива повишен в чин „градина”, след което летните суши го връщат към първоначалния му статут).

В петък вечерта (20 март), по телевизията обявиха, че затварят градовете и през пропускателните пунктове ще може да се минава само с декларация, в която е описана неотложна причина. Това ме изпълни с гняв и чувство на онеправданост, понеже в моя случай пътуването не създаваше никакви предпоставки за разпространение на заразата, нито каквато и да било друга опасност!

Ето как съм описала събитията (синият текст е почти дословно копиран от форума):

21. 03. 2020 (събота)

След като вчера обявиха забраната за излизане от града, бях направоооо като бомба без закъснител.

За малко да отида от вечерта и да преспя там (няма ток, вода, нито къде да спя – никакви условия, даже вратите не се затварят – всичко е разбито). Вероятно щях да преспя в колата, но не вярвах, че ММ би се съгласил... каза ми го чак тази сутрин…

Ми да беше казал по-рано!!

Както и да е, сутринта явно е доловил предбомбеното ми състояние след цяла седмица „преподаване” дистанционно… („преподаване” е силно казано, то беше по-скоро някакво закърпване на положението с чат по Месинджър). Още ме боли д-то като се заседя малко по-дълго. За другата седмица трябва да си подсигуря някаква възглавничка… отплеснах се.

Та, насърчи ме да отида на вилата и, ако ме пуснат, пуснат.

Седнах аз, написах си една сИриозна декларация че отивам в един забит пущинак и няма да срещам хора, и извлачих малкия от леглото да се пробваме да пробием блокадата заедно. Викам му ще гледаш мило (то се постара детето)... Едва го навих всъщност, вече не е онова миличкото, дето бучкаше луковички в лехичка и ги наричаше „красавици”. Вече е ...тийнейджър! Пак се отплеснах.

Хванах малкия за ушите, заредих декларацията и хукнах към КПП-то. Не чаках да ме питат, направо наврях важния документ в носа (по-точно маската) на чичко полицай и след кратък разговор от рода на „Днес ще ви е за последно – мерките се затягат”, потеглих и си изживях деня „като за последно”.

Още на пристигане ме посрещна полянка с диво мускари край пътя.

Беше топъл, спокоен, разтапящ пролетен ден. Градината се пробуждаше мързеливо. Сякаш ѝ се искаше да се изтяга още дълго в леглото. Беше топло и прохладно едновременно.

Тийнеджърът и котаракът се намериха. Тогава мислех, че е котарак, ама се оказа котаранка. Двамата взаимно се размазваха – той пред нейната нежност, а тя под неговите ласки.

Купешкото ми кокиченце Woronowii, най-накрая се накани да цъфти. Никога не съм виждала толкова дребно кокиче! :D

Първото ифейонче, благодарение на форумоното другарче Люб, която го има благодарение на друго форумно другарче. Системата е желязна: който има една туфа, нека да я раздели на две и така ще има две туфи, а който има две туфи, да даде едната на ближния :D

В следобедните часове на тийнейджъра му омръзна да се мотае наоколо и се ската в колата да спи. На мен не ми се тръгваше – не се знае дали щях да видя отново пролетната си градинка! Ето с какво се занимах последните часове от деня:

Отдавна бях вдигнала мерника на това неадекватно решение – грозни пластмасови саксии, наредени върху циментовата стеничка като преграда за пръстта.

Вчера на шега, на майтап, реших да пробвам как бих могла да ги заместя с каменен „градеж”. Направо не вярвах, че ще го направя за час-два! Нямам думи колко съм доволна! Така ми бодяха очите тези кашпи!... Пак не се сетих да снимам „преди”. Може би защото не очаквах, че ще го направя наистина. (Споделената по-горе снимка е от някое предишно ходене, която открих по-късно.)

Сега остава да се надявам скоро да видя всичко това отново...

На връщане се сетих да снимам блокадата – ми така де – това е исторически момент! И в личен, и в национален план!

* * *

Моля тези, които ме познават лично, да не споменават името ми в коментарите!

Благодаря!