18, 26 април 2020 - Извънредно положение 3

Следващата събота – 18-ти, също успях да отида и прекарах много, много страхотно.

Случи се да е съботата преди Великден и хората, уморени от тези прекомерни мерки, вече бяха започнали да хойсат навсякъде с редовни или фалшиви декларации. Тези пък, които имаха по-високопроходими коли, използваха черните пътища. Изобщо, народът започна да си щъка, щот то това затваряне хич не беше нормално. А някои имаха възрастни родители/близки, които искаха да посетят или имоти, които трябваше да поддържат и не можеше то така да се затвори цял един народ. Особено по празниците! Затова, по обичай, още в петък цяла София се втурна да пътува, което раздразни властите и те я затвориха напълно за всички. Ако си спомням правилно, никой нямаше право да излиза или влиза под никакъв претекст. Започнаха едни бурни коментари по новините.. стана страшно. И в цялата тази обстановка, аз, твърдо решена да следвам предишния си курс, си написах поредната декларация и поех към вилата. 

...На пропускателния пункт този път не ме посрещнаха с усмивка. Един нервен младеж, полицай, се зачете в декларацията и се хвана за главата – ама какво толкова неотложно има? (понеже вътре бяха описани „неотложни земеделски…” не помня там – процедури някакви) …госпожо, вие новини не гледате ли?? заради такива като вас блокираха София! (айй, сериозно, заради такива като мен?? Дето просто искат да забият в един изолиран пущинак?? То „такива като мен” не съществуват бе, младеж!)  ..и разсад сте си взели, ц ц ц... (бях сложила 10 корена домати за авторитет) ... думи нямам!

Бях готова да направя обратен, но не към вкъщи, а към другия възможен изход по посока вилата. Щях да опитам поне… но не се наложи.

Не знам как ме пусна изобщо, но не чаках втора покана – веднага дадох газ и продължих. Докато се отдалечавах, гласът му още звучеше след мен: „Аз това не го разбирам! Що за хора…”

26. април

Следващото ходене не мина без предварително притеснение – такава съм си – след последното навикване от полицая, цял ден се чувствах като виновно дете, което не си е научило урока.

Затова направо минах през другия изход (друго КПП).  Като цяло тези КПП-та ми създадоха доста нерви и дълго след като ги махнаха, стомахът ми се свиваше когато наближа мястото.

Както и да е, този път нямах проблеми.

* * *

Разположението на вилата е такова, че още преди да се влезе в двора се слиза надолу. Самият двор допълнително е терасиран и там, където садя лалетата, се пада всъщност втора тераса, по-ниска. От едната страна първата тераса скрива двора, от другата – сградата, и всъщност от пътя няма видимост към по-голямата част от цветята.

Спомням си първото впечатление всеки път когато вляза и погледна иззад ъгъла - уаааау! Каквото и да съм планирала, както и да съм си го представяла, гледката винаги е по-внушителна! Трудно мога да опиша чувството. Какво е цъфнало, дали не съм изтървала нещо... Все пак повечето пъти ходя през 7-8 дни!

Мисля, че този път беше момент, в който се застъпваше цъфтежа на най-много лалета.

Бяха наистина избухнали в цвят!

Първоначално, като отида там, не забелязвам много подробности – имам нужда да обиколя всяко кътче, да надникна от всички страни. Понякога минават часове преди да се сетя да видя нещо някъде си.

…

Беше свежо утро. Цялото време беше за мен, бях си взела перманентния маркер да надпиша името на всяко цъфнало лале върху някое от листата му, за да ми е по-лесно при ваденето. Носех и тетрадката, да сравнявам със списъците. Чувствах се като истински ботаник-изследовател – приближавах, оглеждах, записвах, снимах.

Докато търчах наоколо с тетрадката, придойде съседката, която явно е била там с мъжа си още от предната вечер. Носеше ми чиния с прясно изпържени мекици и мед!

Почувствах се толкова специално!

__________________________

Такива работи около извънредното положение.

В крайна сметка, успях да присъствам на всички „важни моменти 2020” в моята дистанцирана градинка.

Всички дертове около КПП-тата и декларациите вече са далеч в миналото и чак не мога да повярвам колко много неща са се случили от тогава насам. В крайна сметка през 2020-та накупих още много лалета и много други луковични, едва ги засадих и есента малко треперих да не би пак да затворят градовете и да не би да направят още по-строг пропускателен режим. Но до ден днешен не е имало повече проблеми от този род, а моята цветарска страст расте ли, расте.

Вилата се превърна в любимо място, което почти не отстъпва на Костанденец. Може би само в едно нещо – ако трябва да избирам между двете…

Ще избера и двете! :D

* * *

Моля тези, които ме познават лично, да не споменават името ми в коментарите!

Благодаря!