Още малко настроение от 2019 – ЛЯТО

След цъфтежа на лалетата, в моя пущинак почти нямаше какво да се очаква.

Ходенето ми там беше обвързано изцяло с тях – разчистване на терена, садене, цъфтеж, после вадене, надписване… есента нови териториални завоевания и пак садене..

Все пак, покрай шетането на лалетата, забелязвах все повече неща – предимно плевели и буболечки :) Радвах се на всяко цъфнало цветче, колкото и невзрачно да беше.

Всъщност, имах и един малък набор благородни растения. Останали от свекървата, или привнесени от мен: две-три рози, стария „бабешки” божур, ароматно карамфилче, здравец и няколко луковици лилиуми.

  

Там е почти невъзможно да снимаш нещо без да хванеш котка в кадъра… А Златето се навираше в телефона ми всеки път като понеча да снимам.

Ето и първият посаден от мен клематис – „Монтана”, гушнал летвата:

А тук е прословутото ми дъбче, което първо мислех да махам, но после реших само да подстригвам и да го оставя като декоративен акцент – така де, кой си има саморасъл дребен дъб насред подпорния зид!

Около дъбчето се виждат и първите засадени сукуленти, а пред зидчето – зюмбюли.

* * *

Предната есен се бях престрашила да си купя една роза от форума. „Маркова”, тригодишна: Playful Rokoko.

Никога не съм имала подобна роза – тип старинна, с по много цветове на една дръжка. Когато за пръв път я видях разцъфнала в пущинака, очите ми станаха на палачинки.

Страхотна красавица, особено на този фон! Цветовете ѝ са дребни, но много нежни и въпреки че точно това чисто розово не ми е най-любимият цвят, не мога да отрека всичките ѝ розени достойнства!

И тъй като все още съм по-голям майстор фотограф, отколкото майстор градинар, направих 2-3 снимчици, на които и моята „градина” изглежда прекрасна:
(ключова дума „изглежда”)

Е… поне има атмосфера…

И докато съм „на рози”, да си покажа и другата, която по-рано споменах, че случайно открих, останала от свекървата:

Много ѝ се радвам на тази розичка, понеже като дете видях такава в градината на съседите и се много впечатлих. Тогава си помечтах да имаме и ние същата, и ето сега – тя сама дойде при мен!

* * *

Освен вълненията около растителното разнообразие в района (районът включва моя двор, двата съседни, и пътищата около тях), особено място в моите биологични търсения придобиха и насекомите. Почти всяко ходене беше увенчано с неочаквана среща с непозната буболечка, или пък с интересно поведение от страна на познатите такива. Например ето тази съвсем популярна и банална пеперуда:

Тя си стоеше кротко върху голата пръст, разперила крилца и си почиваше, или мечтаеше или кой знае какво е правила, но го правеше достатъчно дълго, че да успея да се приближа и да я снимам. Фокусирах, натиснах бутона и о, чудо – на снимката нямаше пеперуда! Още по-странно: и на земята нямаше пеперуда!! Беше там до самия миг, в който щракнах и изведнъж изчезна! Не беше излетяла – щях да я видя – тя е голяма, а аз бях доста близо! Брях! Обичам фокуси, но си искам пеперудата!

След няколко секунди, в които зяпах недоумяващо ту пръстта, ту телефона, нещо пред мен се раздвижи и аз разбрах какво се беше случило:  пеперудата внезапно и много бързо бе свила крилца точно в момента, в който съм снимала. Беше се превърнала в кафява чертичка, която така се сливаше с околния фон, че ако не беше ги отворила отново, сигурно изобщо нямаше да я видя! 

За мое най-голямо щастие и вътрешно удовлетворение на „природен фотограф”, тя отново ги отвори бааавно и повтори това упражнение няколко пъти без никакво притеснение от моята близост. Аз пък се възползвах от възможността да направя и видео:

Всъщност, човек може да види доста интересни неща в природата ако има времето и търпението да постои малко неподвижно, или да приближи много бавно към мястото на събитието!

Веднъж например, докато се мотаех пред вратата, ми направи впечатление един натрапчив повтарящ се звук от бръмчащо насекомо, което сякаш се мъчи като муха на прозорец. Реших да поогледам да не би бръмчащото нещо наистина да има нужда от помощ и попаднах на тази възедричка мушица (поне 3 см беше дълга), която с неистови усилия копаеше дупка в коравата суха пръст, все едно от това ѝ зависи живота.

Доста усилия полагаше, милата, чак ѝ щръкваха крачката нагоре от зор. Най-вероятно снасяше яйцата си в земята, защото след малко я „улових” да заравя и трамбова дупката със същото усърдие. 

Може би снася по едно яйце в дупка, понеже после започна да копае нова, и нова.. не знам докога.

Та такива ми ти работи :)

Ето още малко ентомологична фотография:

Оказа се, че родът миризливки са едни от най-красивите и най-атрактивни бръмбари по земята! Можете да намерите латинското му име в интернет и да разгледате.

При мен това е най-красивият екземпляр:

А този зелен бръмбар се нарича обикновена златка. Него с лопата да го ринеш – пълна е околността, пълна е и пръстта с ларвите му. Някои хора го бъркат с майски бръмбар, понеже е най-активен именно през този месец, но майският бръмбар е съвсем друг – той е кафяв.

Обикновената златка собено обича този храст с бели цветове, от който се носи тежка миризма. Виждала съм и по 5-6 бръмбара върху едно съцветие. Впоследствие разбрах, че това е някакъв си вид дрян (Cornus).

А това са ларвите:

Където и да копна, те са там, даже имам чувството че през всички сезони! (Сега се замислям лятото дали съм копала :D)

А това може би е прословутият син бегач? Мисля че е защитен вид. Поне при мен е защитен :) 

В моя ареал има изключително богато разнообразие от пеперуди. Всякакви цветове и размери. Виждала съм и голяма чисто черна пеперуда. Особено харесвам едни оранжеви със седефени петънца по крилцата и златни антенки – много са сладки, ще ги покажа по-нататък.

Ето представителките, които са попаднали пред обектива ми през 2019-та:

Освен красиви буболечки, си имам и красиви плевели, хихи. Когато човек си няма истински цветя, се радва на наличното цъфтящо.

Шипките определено са много атрактивни.

На ето това, ми казаха че му викат „петльови гащи” :D

Има го и в лилаво:

Други разни цъфки и тревички:

„Мамо, мамо, снимай глухарчето!” :)

Един удивително атрактивен бодил:

Един дребен ирис, който изключително лесно се самозасява и още не съм открила дали е ендемичен див вид, или е привнесен от някоя съседка:

Покритите с роса седуми в юнската сутрин – толкова нежност и блясък на едно място в тази семпла „тревичка”:

И саморасло седумче между камънаците:

А пчеличките са готови да се наврат къде ли не за няколко цветни прашинки:

И още от любимото синьо:

Черешката ни подари няколко плодчета – малко, но от сърце!

Тревички разни:

И една прецъфтяла дива орхидея в контражур:

Небето също умее да бъде много атрактивно. С тези разперени динамични облаци:

…или с този, почти вертикален, който още малко и сякаш ще се забие в отсрещния хълм като стожер на здрача:

* * *

След изваждането на лалетата в края на юни, до началото на август, изобщо не бях стъпвала. В „тоалетната” имаше паяжина колкото тоалетна чиния и почти толкова плътна… направо те изкушава да я пробваш..

Разделям се с умореното 2019-то лято с ето този спомен от местните треволяци, които на фона на превалящото слънце, изглеждат направо приказни:

Спомням си как тогава зарязах това, което правех, хвърлих инструментите и грабнах телефона. Трябваше да уловя тази светлина! Започнах да дебна и приклякам, докато намеря най-добрия ъгъл за снимане.

Това често ми се случва когато съм там и внезапно забележа нещо интересно – било растение, буболечка, или просто начинът, по който светлината пада и атмосферата, която създава. Хвърлям всичко и мога да прекарам половин час в дебнене, напълно забравила какво съм правила преди това :)

В следващата публикация ще ви заведа отново на село, а след това ще продължа с есенно-зимните си виладжийски приключения.

* * *

Моля тези, които ме познават лично, да не споменават името ми в коментарите!

Благодаря!