Дивите орхидеи

Малко встрани от моите вече подобни на роман истории, в тази публикация ще ви разкажа за дивата орхидея, която открих в двора на моята вила. Мисля че си заслужава специалното внимание.

Дивите орхидеи на територията на България съвсем не са това, което човек очаква да види, когато чуе „орхидея”. Цветовете са доста дребни, повечето гроздовидни и напълно се сливат с полските/горските цветя – едни от многото, които не познаваме.

Можете да намерите изобилна информация в интернет пространството, тъй че няма да се впускам в обяснения за неща, които не разбирам, ще цитирам само изказването на човек от форума, ботаник и далеч по-компетентен от мен:

„Повечето от нашите орхидеи се размножават единствено чрез семена по естествен начин, но семената при орхидеите са много ситни прашинки съставени само от зародиш без допълнителни хранителни вещества, които да му дават енергия преди да се е развил в малко растение със зелени части. За това, за да се случи чудото, трябва семенцето да попадне в подходящи условия, където вирее определена почвена гъба, която влиза в симбиоза с него и му дава силата да израсте. Някои орхидеи като безхлорофилните остават за цял живот зависими от гъбата.”

След дълго търсене точно на вида, който се е разпространил при мен, стигнах до латинското наименование – Neotinea tridentata, или, на български, тризъб салеп.

И въпреки че не е безхлорофилна, моята орхидея май си остава зависима за цял живот от въпросната гъба, понеже не преживява преместване. Коренът ѝ е дребна грудка, досущ като картофче с размер горе-долу колкото жълъд. След прецъфтяване има период на покой – някъде през юли-август, не съм наблюдавала кога точно, но надземната част изчезва. Есента покарва нови листенца, които стоят така свежи и зелени цяла зима и когато времето се затопли – април-май, орхидеята продължава своето развитие до цъфтеж.

Опитах да преместя няколко растения, за да ги събера на едно място, а и да ги съхраня, понеже бяха пораснали навсякъде по пътя около парцела. Изчаках ги да „заспят” и изрових грудките. Есента успешно покараха листа и преживяха зимата, но за съжаление всичко приключи до там – след това изсъхнаха.

Повторих експеримента като взех няколко и на терасата в саксия – абсолютно същото нещо се наблюдаваше – както се развиваха прекрасно и презимуваха, в един момент всичко изсъхна :(

Много от орхидеите в България са застрашени и изчезващи видове. За щастие (или за съжаление..), моята не е от тях, дори по сведения на един сайт, е разпространена на територията на цялата страна. Като цяло в околността има доста, доста много екземпляри. Остава да пробвам да я размножа чрез посяване не семена, но това може би на по-късен етап, когато реша кое къде ще бъде в моята градина-пущинак. Засега остава само да запазя съществуващите.

Но стига толкова приказки – ето я и нея:

* * *

Моля тези, които ме познават лично, да не споменават името ми в коментарите!

Благодаря!