Април 2019 – Поредна пролетна ваканция в Костанденец

Пролетното почистване през 2018-та се отрази много добре и на мен, и на цялостната ситуация. По време на лятното семейно посещение беше много по-уютно и това даде възможност да се вършат други полезни дейности. Като цяло се усети промяната в имота и нещата вече не изглеждаха чак толкова безнадеждни. Поне за мен :)

От друга страна това, че бях сама, ми даде възможност да бъда много по-ефективна и затова реших да ми стане навик да ходя на село през пролетните ваканции.

Следващата година обаче ММ реши че не е безопасно да ходя съвсем сама и трябваше да си намеря приятелка, която да замъкна със себе си. Е, случих на приятелка – тя не само се съгласи да я завлека до там, ами даже и се включи в ко̀пането :)

Пътуването малко ме притесняваше, понеже е много дълго, на места има много завои, а на нея ѝ става лошо. Включих на режим „внимателно каране” и през цялото време ѝ надувах главата с приказки, та да не ѝ остане време за прилошаване :D

Накрая тя каза, че пътят бил толкова приятен и гледките толкова красиви, че на човек нямало как да му стане лошо :) Няма да обяснявам колко много ме радва когато някой хареса моя край :)

Когато наближихме, спряхме между селата да се снимаме, но тъй като и двете не обичаме да си правим селфита, в кадър вкарахме само злощастните си сенки, на които не се даде никаква възможност да протестират :)

Такова щастие е за мен да виждам стада по пасищата!

* * *

Заварихме къщата в добро състояние, този път нямаше иЗЛЕнади. Същото бих могла да кажа и за двора. По това време на годината (началото на април), всички огромни треволяци от предходното лято са изгнили, поникнали са само ниски тревички, глухарчета и пролетни луковици. Всичко е свежо, младо и прекрасно! Поветът все още спи, а обезлистените клечки дори не загатват пагубните му мащаби.

Много се зарадвах на оцелелите иглики! Въпреки охлювените набези и агресивните плевели, те още са живи и растат – явно мястото им хареса и са непретенциозни. Като цяло пооправихме една част от градинката, изкоренявахме бъзе и повет, ама бъзето не разбра че сме го изкоренявали :D Ейй, страшно е това растение, то по-страшно от повета било! Само косене/плевене би ме спасило, но трябва да има човек там постоянно, а то няма :(

ММ държеше да получи актуална информация за каруцата СИ, затова, ето я и нея – невредима под сайванта.

Беше прилично да доставя на гостенката и други удоволствия освен да копае, да изкоренява повет и да яде добруджански боб, та реших да я разходя и до рибарниците.

Разбира се, не може без огън! Ейй, чак сега забелязах резедавия прозорец на кухнята – моето постижение от лятото на 2018-та! Значи успяла съм да го боядисам все пак! :D

В къщата вече не помня какво съм оправяла, не е било кой знае какво. Като цяло няма много за разказване. Ето какво съм записала във форума по този повод:

„В моите пущинаци се заформят малки облагородени оазиси. Вече имам две иглики повече и няколко корена повет по-малко :D

За трите откраднати дни на село, съм си направо доволна :P . Закуска в градинката с ароматен чай и пролетно слънце в косите е незаменимо преживяване!”

 * * *

Моля тези, които ме познават лично, да не споменават името ми в коментарите!

Благодаря!