31 Декември 2020 г.

 

Здравей, свят!

Дочух че са ти малко блогърите, та идвам да помагам и да разбунвам световния мир :D

Много ми е трудно да започна свой блог!

Никога не съм следила нито един блогър, даже последната седмица прекарах в изследване какво точно представляват блоговете, защо съществуват, кому са нужни и кой изобщо ги чете.

Ние сякаш все повече пишем, все повече искаме да бъдем открити, чути и харесани и все по-малко четем, откриваме, чуваме и харесваме.

Затова в мен се задържа̀ дилемата „имам ли какво да кажа?” И още повече „има ли кой да го чуе?”

* * *

Е, не мисля, че разбрах много добре смисъла, целта и начина, по който работят блоговете, но си имам една упорита приятелка, която (не знам защо ѝ трябва), реши че ще ме навие да си направя свой. След като няколко пъти вдигна ръце от мен (не само тя е упорита), ѝ хрумна да ми изпрати линк към един блог с думите „Напомня ми на теб”. Е на това няма как да се устои :D

Зачетох жадно и.. прочетох всъщност целия блог на един дъх. Няма сега да се впускам в подробности как всичко това рефлектира в мен но да, аз видях себе си там и да, реших че има смисъл.

Най-малкото – никой не е длъжен да ме чете, така че с чиста съвест сядам да разбунвам световния мир, а той ако си иска да си се разбунва :D

* * *

За много хора тази година (2020) беше ужасна. За много от тях имаше истински причини да е ужасна, но за мнозина тя просто беше нарочена – че идва от ада, че промени света към зло.. А може и да са били прави, знам ли!

Но за мен тя беше прекрасна (Казах ви аз, че ще разбунвам световния мир!) – поредната прекрасна година, в която на световно ниво нещата вървяха към своя естествен развой, но тази тема ще я оставя само загатната и ще кажа, че в личен план мога да бъда само доволна.

Последните месеци… какви месеци, години(!) бях прекарала почти в тичане, което въпреки че външно може и да не си е личало много, то вътрешно беше преживяно почти като без дъх.

Днес имах нужда от самовглъбяване (аз от това имам нужда постоянно де).

По принцип не ми се получава, но днес реших, че няма да имам НИКАКВИ ангажименти. Вътрешно.

Спокоен ден, облачен, но топъл, много топъл като за последния ден от декември и преди малко осъзнах, че той е точно това – последният ден от годината. Време за равносметка? Не ми е практика. Аз равносметките ги правя когато имам вътрешна нужда от тях. Иска ми се всичко да правя така, но се оказа, че моите вътрешни нужди не винаги съвпадат с нуждите на вселената и всичко/всички в нея, та… няма как :)

Все пак новата година продължава да въздейства като тласък за нови пориви, нови планове и надежди. Колко много ни се иска да имаме ново начало! Много нови начала. Защото все се проваляме, все искаме поправки, но ако може без да бъдем изпитвани отново.

Много ми е трудно да избягам от себе си! От онова, лошото себе си.

Ако искам нещо различно тази година, то е да тичам по-малко вътрешно и повече външно. То е да продължа да вървя в посоката, която съм поела, когато не намирам смисъл в това. Когато съм изморена. Когато си мисля, че ще поспра само за малко, а после се появяват  хиляди причини да не продължа и поредното начало става поредния край. Незавършен при това!

Пожелавам си една година пълна с довършени неща! Започнати преди, започнати и сега, но довършени!

Искам в края на следващата година да прочета това и равносметката да е поне „с повечето успях!”

Успешна, здрава и удовлетворяваща година пожелавам на всички!

* * *

Моля тези, които ме познават лично, да не споменават името ми в коментарите!

Благодаря!